Да говорим за архитектура извън занаятчийските й характеристики е трудно, защото не сме подготвени.
Архитектурата днес в България не присъства в мисленето на хората като изкуство.
Заради чисто утилитарната й функция забравяме за двойствената й природа.
Защо има смисъл да се говори за архитектурата отвъд цената на имотите на м2 и вложените материали?
Всяко друго изкуство става част от нашия опит след като сме се срещнали с него. С архитектурата не е така- ние я живем от момента, в който се родим.
Всички сме закодирани от обемно-пространствения й език.
Говоренето за архитектура отваря пространство за разбирането й, оттам за създаването на критерии и в последствие за възможността за повишаване на качеството на живот.
Зад готовия интериор, сграда, площад, градоустройство стои дълъг и криволичещ колективен процес.
С разбирането на процесите, които стоят зад реализацията на даден обект, разширяваме езика си, повишаваме качествено възможността си да оценяваме, което неминуемо ще доведе до критично мислене за средата на обитаване.
И тук не говорим за комфорт, създаден от използваните материали, а за качество на обитаване като добра режисура на собствения ни живот.
В момента дори колеги и професионалисти свързани с тази сфера определят архитектурата по цената й на м2.
Архитектите работят някъде между продажната цена на парцелите, максимално възможното РЗП, себестойността на строителството и печалбата на реализираната квадратура.
Защо архитектурата не може да бъде разглеждана само като инвестиция и печалба?
Инвестицията в имоти в България си остава най-сигурната. Наследените разбирания от предишните поколения – да се осигурят жилища и за децата, неразбирането на понятията с които работи архитектурата, смисълът, който придава във всекидневния ни живот, водят до актуалната й роля в обществото.
Как да разберем нещо, за което нямаме понятия?
Обемно-пространственият език подлежи на анализ и обяснение, но е до голяма степен интуитивен. Свързан е с възприятията ни за околната среда, опитът ни, физическото ни състояние, ако щете и други обективни и субективни, но определящи фактори.
Държави, в които смисълът е присъствал преди настъпването на новото време, предимно задвижвано от печалбата, архитектуратата не е пострадала толкова чувствително. Когато си израснал в среда,изградена с мисъл, тя е оформила в теб критерии, дори да не успяваш да ги формулираш с думи.
Когато спрем пред сграда, която ни харесва, ние откликваме на езика на обемите, пропорциите, цветовете, размерите, съотнесени към нас.
Затова архитектите сме отговорни с работата си, с начина си на мислене и идеите, които влагаме в творенията си.
С говоренето за нематериалните качества, които архитектурата носи и начинът по който ни влияе, изграждаме език- ключ към разбирането на добавената стойност, която има силата да промени света към по-добро.